Пазарът на недвижими имоти в България остава стабилен на нивата от миналата година, сподели Александър Бочев, председател на Управителния съвет на Националното сдружение „Недвижими имоти“ (НСНИ), в интервю за БТА. Той направи този коментар по повод последните данни от Агенцията по вписванията за сключените сделки през третото тримесечие и предстоящия Ден на брокерите и агентите на недвижими имоти на 30 октомври.
Основни тенденции на пазара
Според Бочев, макар че общият пазар е „замръзнал“, в големите градове като София, Варна и Бургас се наблюдава ръст на броя на сделките. Тази тенденция отразява демографските и икономическите промени, които преместват интереса към имоти в по-големите населени места. Очакванията са броят на продажбите през последното тримесечие на 2024 г. да остане около нивата от същия период на миналата година – 62 368 сделки, като прогнозите за годината сочат около 215 000 – 216 000 продажби, аналогично на резултатите от 2023 г.
Цени и статистика
По отношение на цените, Бочев прогнозира продължаващ ръст от около 10% годишно през 2025 г. Данните от третото тримесечие показват спад на сделките спрямо предходното, със среден спад от 11,3% в големите градове. Спадът се дължи основно на летния отпускарски сезон, когато пазарът традиционно е по-слаб. Въпреки това, последното тримесечие обикновено е най-силното за годината.
Анализът на периода януари – септември 2024 г. спрямо същия период през 2023 г. сочи стабилност с лек ръст в големите градове. Средното покачване на сделките за първото тримесечие е 11%, за второто – 10,09%, а за третото – 10,61%. Общо за страната има минимални изменения в броя на сделките спрямо предходната година.
Пазарът в перспектива
Бочев отбелязва, че макар да има стабилност на икономическите условия – ниска безработица и стабилни лихви по кредити – пазарът е в изчаквателна позиция. Основен фактор за това е несигурността около присъединяването на България към еврозоната. Според него, евентуалното влизане в еврозоната би могло да доведе до повишаване на цените, докато при отлагане пазарът вероятно ще остане на сегашните си нива.
Анализът на последните години показва стабилност, въпреки спадовете от 2% през 2022 г. спрямо 2021 г. и 11% през 2023 г. спрямо 2022 г. Цените на имотите обаче продължават да растат средно с 10–15% годишно, с по-осезаем ръст в големите градове и спад в някои малки населени места.
Предпочитания на купувачите
Тенденцията към покупка на по-големи имоти остава трайна. В София, например, семействата с деца предпочитат тристайни и четиристайни апартаменти в райони с добри условия за живот, докато около университети и бизнес паркове се търсят по-малки жилища, подходящи за студенти и млади професионалисти. Инвеститорите също се ориентират към по-малки имоти за отдаване под наем в тези райони.
В столицата най-активно строителство има в квартали като „Манастирски ливади“, „Малинова долина“, „Овча купел“ и „Левски Г“. В райони с ограничено ново строителство, като „Оборище“, „Изток“ и „Иван Вазов“, се наблюдава ръст на цените на старите сгради.
Ваканционни имоти
Ваканционният сегмент на пазара показва ръст във Варна и Бургас. През второто тримесечие на 2024 г. във Варна продажбите са се увеличили с над 4%, докато в Бургас ръстът е 43%. Въпреки това, за третото тримесечие във Варна се отчита лек спад, докато Бургас продължава с ръст от 19%. Според Бочев, интересът към ваканционните имоти от български купувачи се засилва, компенсирайки отлива на чуждестранни инвеститори.
Купувачи и регулации
Купувачите в България обикновено са платежоспособни хора на възраст 35–40 години, които могат да си позволят дългосрочни кредити. След въведените от БНБ регулации, вероятно ще има лек отлив на купувачи с по-ниски доходи, които ще се насочат към по-евтини имоти.
Броят на сделките, осъществени с помощта на брокери, нараства, като делът им надхвърля предишните 35%. За по-добра прозрачност на пазара, НСНИ продължава да настоява за създаване на задължителен регистър на агенциите за недвижими имоти. В момента в страната има около 3500 агенции, а членовете на НСНИ вече наброяват 370.
