Хърватия планира реформи в данъчното облагане на вторите жилища, които често се отдават под наем за кратки периоди. Основната цел на тези промени е да се ограничи ръстът на цените на жилищата и наемите, както и да се увеличат фискалните приходи. Новият данък няма да засяга основните жилища или тези, които са отдадени под наем за най-малко десет месеца годишно.
Хърватия, която е сред водещите туристически дестинации в Европа, разполага с висока концентрация на втори и трети домове. Почти една четвърт от семействата в страната, с население от 3,9 милиона души, притежават повече от едно жилище, често отдавани на туристи в активния сезон. Според финансовия министър Марко Приморац, данъкът за ваканционните жилища ще бъде разширен и ще включва недвижими имоти, които не се използват за постоянно живеене или не са отдавани дългосрочно. Този налог, който досега е бил по желание и зависим от местните власти, ще стане задължителен.
Според агенция „Блумбърг“, липсата на данъчно облагане върху недвижимите имоти в Хърватия е наследство от социалистическото минало. Новият данък, който се очаква да влезе в сила от началото на следващата година, ще варира между 0,6 и 8 евро на квадратен метър, като точният размер ще се определя от общините и градовете според различни данъчни зони. Те трябва да вземат решения относно ставките до 28 февруари.
Финансовият министър признава, че е трудно да се предвидят потенциалните приходи от новия данък, но мярката има за цел да намали краткосрочното отдаване под наем и да подобри достъпността на жилищата. Според него, ниските данъци върху недвижимостите и доходите от краткосрочни наеми са основна причина за недостига на жилища и ръста на наемите. Приморац подчертава, че реформата цели по-справедливо данъчно облагане, като се прехвърли фокусът от труда към имотите.
Цените на жилищата в Хърватия отбелязват значителен ръст. По данни на Евростат, за второто тримесечие на годината те са нараснали с 10% на годишна база. Според сайт BestBrokers.com, за закупуването на 100 кв. м. жилище са необходими 238 средни нетни заплати в Хърватия, сравнено с 199 в България. Цените са най-високи в адриатическите градове Дубровник и Сплит, където медиалните стойности на квадратен метър са съответно 2940 евро и 2900 евро, докато в Загреб – 2299 евро. Най-ниските цени са отчетени във Вуковар – 235 евро на квадратен метър.
Очаква се данъкът да засегне около 800 000 имота. Според преброяването през 2021 г., 231 000 къщи или апартаменти са класифицирани като ваканционни, а около 600 000 са декларирани като празни или краткосрочно отдавани. Планът вероятно ще срещне съпротива, тъй като предишни опити на правителствата за въвеждане на подобни мерки са се проваляли.
Реформата може да повлияе и на туристическия сектор, който формира около 20% от БВП на Хърватия. Според Ведрана Прибичевич, икономист в „Загребското училище по икономика и мениджмънт“, луксозният туризъм вероятно ще прехвърли данъчната тежест върху туристите, но мярката може да насърчи преминаването към дългосрочно отдаване под наем или продажба на имоти.
Елизабета Саболек от „Райфайзенбанк“ посочва, че данъчните промени могат да стабилизират или дори да намалят цените на жилищата, като увеличат предлагането за живеене. Въпреки това, високите цени и лихвени проценти ограничават възможностите за покупки чрез кредит. Търсенето на имоти от чужбина също е спаднало до нивата от 2019 г., което се дължи на сходството на цените с чужбина, повишените лихви и икономическата ситуация в Европа.
Икономистът Марияна Иванов смята, че промените няма да доведат до съществени различия, тъй като новият данък по същество замества съществуващия данък върху вилите. Тя отбелязва, че тежестта вероятно ще бъде прехвърлена върху наемателите, а не върху собствениците. Иванов подчертава, че данъкът не е създаден като данък върху богатството и посочва несправедливостта му – хората с няколко малки апартамента ще бъдат обложени, докато притежателите на големи къщи няма да бъдат засегнати.
